Поликистозата на яйчниците, известна още с наименованията синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) и синдром на Щайн-Левентал (Stein-Leventhal), е едно от най-разпространените ендокринни заболявания сред жените в репродуктивна възраст. Установява се при 8 – 13% от тях. Характеризира се с хормонален дисбаланс и наличие на малки кисти по повърхността на яйчниците, поради които яйчниковите фоликули не достигат зрялост и овулацията се възпрепятства. СПЯ е сред водещите причини за репродуктивни проблеми като затруднения при зачеването и стерилитет.

Поради нарастващата честота на разпространение на заболяването и сериозните последици, до които води то, ние от Brenner Group решихме да ви запознаем по-подробно с основните му характеристики, причините за появата му, обичайните му симптоми и методите за диагностиката и лечението му. Останете с нас до края на статията, ако искате да научите повече и за това дали и как е възможно да се редуцира рискът за развитието на СПЯ.

Какво представлява и от какво се причинява поликистозата на яйчниците?

До момента не е установена конкретната първопричина за възникването на СПЯ. Заболяването се характеризира с разнородна клинична картина и с хормонална дисрегулация на различни нива в организма.

На ниво мозък се нарушава секрецията на гонадотропните хормони FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон), като съотношението им се изменя в полза на LH (LH:FSH = 2:1).

В панкреаса се засяга секрецията на инсулин, което се свързва с инсулинова резистентност (понижена чувствителност на инсулиновите рецептори в тялото към инсулина). За да се преодолее резистентността и да се поддържат в норма нивата на кръвната захар, се произвеждат по-големи количества инсулин. Излишъкът от инсулин, обаче, стимулира яйчниците да произвеждат повече андрогени (мъжки хормони, включително тестостерон и дихидротестостерон, дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-S), андростендион и 17-хидрокси-прогестерон).

На ниво черен дроб се нарушава синтезирането на секс-хормон свързващия глобулин (SHBG) и на инсулино-подобния растежен фактор – 1 (IGF-1).

А в яйчниците се повишава секрецията на естрогени и тестостерон, докато секрецията на прогестерон се понижава. Засяга се цялостната функция на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос, участваща в контрола на хормоналната секреция на половите жлези, което нарушава ритъма на отделяне на съответните хормони, количеството им и връзките помежду им.

Вследствие на повишената концентрация на LH продукцията на андрогени също се повишава (хиперандрогенизъм),  което причинява характерните изменения в ехографския образ на яйчниците. Те изглеждат силно уголемени, с множество малки фоликули  по периферията им (около 0,5 – 0,8 мм), които не достигат финалната си фаза на зрялост – фоликул с размер 22 – 24 мм, който да се „спука“ и да се отдели годна за оплождане яйцеклетка.

По принцип след овулацията спуканият фоликул се превръща в жълто тяло, секретиращо прогестерон. При пациентките със СПЯ, обаче, поради блокираната овулация не се образува жълто тяло – съответно и нивата на прогестерон остават ниски. А поради високите нива на естрогените лигавицата на матката нараства значително при липсващ прогестерон, който да я стабилизира и да въведе цикличността в процеса на менструация. Пациентките обикновено се оплакват от нередовен цикъл, при който кървенето е обилно и се появява понякога веднъж на 2, 3 и дори повече месеца. В някои случаи може да е необходима хоспитализация.

Обичайни симптоми на СПЯ

Пациентките могат по-лесно и своевременно да се насочат към решението за запазване на час при специалист за диагностична консултация, ако самостоятелно следят редовно за появата на следните характерни симптоми на СПЯ:

⦁ нарушения в менструалния цикъл – от рядко настъпващи менструални кръвотечения (олигоменорея) до запазено редовно маточно кървене с пропускане на етапа на овулация и развитие на жълто тяло (ановулаторен цикъл), пълно отсъствие на менструални кръвотечения (аменорея) или тежки кръвоизливи по време на менструалния цикъл със значителна кръвозагуба, дискомфорт и общо неразположение (менорагия);

⦁ хирзутизъм – повишено окосмяване от мъжки тип (например по лицето, гърдите, корема, гърба, пръстите на ръцете и краката);

⦁ акне – с по-тежко протичане, трудно повлияване от лечението и склонност към рецидивиране;

⦁ алопеция – прогресивно изтъняване на косата и косопад от мъжки тип до наличие на плешиви петна по скалпа;

⦁ наддаване на тегло или затлъстяване;

⦁ омазняване на косата, склонност към развитие на себорея, висок риск за поява на кожни брадавици, промени в цвета на кожата (потъмняване или депигментиране);

⦁ репродуктивни проблеми;

⦁ повишен сърдечно-съдов риск – заболяването провокира наддаване на тегло, инсулинова резистентност, влошаване на липидния профил и повишаване на кръвното налягане, които водят до комплексно повишаване на сърдечно-съдовия риск;

⦁ психични и емоционални промени – ниско самочувствие, комплекси за малоценност, депресия, тревожност, нарушения на съня;

⦁ неспецифични болки в тазовата област – при сравнително малка част от засегнатите.

Диагностициране и методи за лечение на СПЯ

Според Европейската и Американската асоциации по репродуктивна медицина състоянието СПЯ се диагностицира съгласно изведените през 2003 г. Ротердамски критерии. Според тях диагнозата СПЯ се поставя при наличието на поне 2 от следните 3 критерия:

⦁ нарушения в менструалния цикъл;

⦁ клинични или лабораторни данни за хиперандрогенизъм;

⦁ яйчници с поликистозен вид, установен чрез ехографски преглед.

Задължително е ехографията, диагностицирането и лечението да се извършват от опитен гинеколог с експертни познания по гинекологична ендокринология.

Лечението се съобразява с желанието на жената да забременява или не в конкретния момент.

За жените, които не желаят да забременяват, основен проблем е непредвидимата им нередовна менструация. При тях с много добър ефект се прилагат оралните контрацептиви или чистите прогестеронови препарати. Целта на лечението е нормализиране на менструацията и установяване на цикличност на кървенето. При придружаваща инсулинова резистентност към терапията се добавят метформин и/или хранителни добавки като инозитол.

При жените, желаещи да забременеят, се стимулира овулацията, така че да се завършва съзряването на фоликулите и да се отделят зрели яйцеклетки. Съществуват различни възможности за постигане на тази цел. Предпочитан метод е лечението с медикаменти, повишаващи секрецията на FSH и стимулиращи растежа на фоликулите. Те имат изключително добър ефект и в случаите без други придружаващи фактори обикновено в рамките на 6 до 12 месеца се постига желаната бременност. Друг метод на лечение е хирургичният – т.нар. фенестрация или дрилинг на яйчниците – метод, препоръчван все по-рядко, защото унищожава здравата яйчникова тъкан.

Превенция на СПЯ: възможно ли е да се намали рискът за развитие на заболяването?

Поради неясните причини за възникване на СПЯ не е възможно да се формулират и насоки за профилактика и превенция на заболяването.

След диагностицирането му от първостепенно значение са спазването на препоръките на лекуващия лекар, приемането на назначената терапия и спазването на подходящ хранителен и двигателен режим особено при пациентките с наднормено тегло и инсулинова резистентност.

Според проучванията редуцирането на телесното тегло само с 5 – 10% може да подобри инсулиновата чувствителност и да намали репродуктивните, метаболитните и психологическите симптоми на СПЯ.

Най-добрият начин да се постигне този ефект е като се спазва балансирана и разнообразна диета, основана най-вече на непреработени храни, и като се повиши ежедневната физическа активност.

Следните 3 хранителни режима се считат за подходящи при СПЯ:

⦁ Диета с нисък гликемичен индекс

При този режим въглехидратите се усвояват по-бавно и се избягва рязкото покачване на кръвната захар и инсулина. Набляга се основно на храни като бобови култури, ядки, семена, плодове и други.

⦁ Противовъзпалителна диета

При тази диета се подобряват стойностите на кръвната захар и хормоналния дисбаланс поради включването на храни с противовъзпалителни свойства като горски плодове, мазна риба, листни зеленчуци, зехтин „Екстра Върджин“ и други.

⦁ Диета DASH

Тази диета се препоръчва при пациентки с високо кръвно налягане. Целта е да се редуцира рискът от хипертония и сърдечно-съдови заболявания, но също и да се повлияе благоприятно върху симптомите на СПЯ. Включват се храни като риба, домашни птици, зеленчуци, плодове, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, цели зърна и други.

Повишаването на физическата активност на пациентките подпомага регулирането на хормоните и понижаването на нивата на тестостерон, което също способства за редуциране на симптомите на СПЯ – включително на акнето и прекомерното окосмяване.

Най-подходящите упражнения за подобряване на симптомите на СПЯ са ходенето, кардио тренировките като бягане, плуване, преходи, гребане или колоездене, силовите тренировки, йогата, а също и високоинтензивните тренировки в кратък интервал.

Ние от Brenner Group твърдо подкрепяме всички тези полезни насоки за облекчаване на симптоматиката и силно се надяваме за възможно най-скорошното установяване на причините за възникването на СПЯ, което със сигурност ще подпомогне и изготвянето на подходящи и ефективни насоки за превенция на заболяването. А ако търсите възможности за диагностика, организиране на провеждането на вашето лечение или съдействие за намирането на решение на репродуктивните ви проблеми вследствие на СПЯ, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме 24/7!