Трансплантации

Онкохематологични заболявания при децата: нови възможности за лечение

Ракът в детска възраст остава сравнително рядко, но изключително сериозно и агресивно заболяване, което изисква навременна реакция и високоспециализирана медицинска грижа. За разлика от онкологичните заболявания при възрастните, при децата те могат да се развият бързо и неочаквано – понякога само в рамките на седмици.
Въпреки това съвременната медицина дава все повече възможности за лечение дори при сложни онкохематологични случаи.

Най-честите онкохематологични заболявания в детска възраст

Онкологичните заболявания при децата се различават значително от тези при възрастните както по произход, така и по протичане. При възрастните те често са резултат от натрупване на множество генетични мутации и влияние на външни фактори. При децата те обикновено възникват вследствие на генетични промени и могат да прогресират значително по-бързо. Сред най-често срещаните са:

• Остра лимфобластна левкемия

Острата лимфобластна левкемия е най-честото злокачествено заболяване при децата, съставляващо около една четвърт от случаите на детски рак. Обикновено засяга деца на възраст между 3 и 5 години и води до образуване на незрели бели кръвни клетки в костния мозък, които потискат производството на нормални еритроцити и тромбоцити.

• Лимфоми

Лимфомите са злокачествени заболявания на лимфната система, които се разделят на Ходжкинови и неходжкинови. Ходжкиновият лимфом се среща по-често в юношеска възраст и започва с безболезнено увеличени лимфни възли, докато неходжкиновите форми протичат по-агресивно и могат да засегнат костния мозък и централната нервна система.

• Тежки имунодефицитни състояния

Това са група редки генетични заболявания, при които имунната система не функционира нормално. Децата с подобни състояния не могат ефективно да се защитават от инфекции и често боледуват тежко още в ранна възраст. В много случаи лечението включва костно-мозъчна трансплантация, която може да възстанови нормалната функция на имунната система чрез замяна на увредените клетки със здрави донорски.

Да поговорим за симптомите

Едно от най-големите предизвикателства при детските онкохематологични заболявания е, че началните симптоми наподобяват обикновени вирусни инфекции или състояния, свързани с растежа. Много родители първоначално не свързват оплакванията с по-сериозен проблем. Продължителността, комбинацията или бързото влошаване на симптомите обаче са сигнал за консултация със специалист.

Най-честите признаци включват:

• силна умора, бледост и анемия;
• чести инфекции вследствие на намален имунитет;
• лесно образуване на синини, кръвотечения от носа или венците;
• увеличени лимфни възли, черен дроб или далак;
• нощно изпотяване, температура и необяснима загуба на тегло.
  

Както подчертава доц. д-р Корай Ялчън – специалист по детски онкохематологични заболявания – левкемията при децата може да се развие бързо, а първите признаци понякога стават видими в рамките на кратък период. Именно затова наблюдението на общото състояние на детето и ранната реакция са от ключово значение.

Наличието на един симптом не означава непременно сериозно заболяване, но когато няколко признака се комбинират или продължат по-дълго от очакваното, консултацията със специалист е задължителна и може да бъде решаваща.

CD19-позитивните заболявания

Съвременната онкохематология все по-често използва молекулярни маркери за избор на персонализирано лечение. Един от ключовите маркери е CD19 – протеин, който се намира на повърхността на В-клетките, част от имунната система. В нормални условия CD19 участва в активирането и развитието на В-клетките, които произвеждат антитела и защитават организма от инфекции. 

При някои онкохематологични заболявания обаче раковите клетки също носят този маркер – тогава говорим за CD19-позитивни заболявания. Такива са част от острите лимфобластни левкемии, хроничната лимфоцитна левкемия и някои неходжкинови лимфоми. Именно върху този маркер е базирана CAR-T клетъчната терапия.

CAR-T клетъчната терапия – нова ера в онкохематологията

През последните години онкохематологията преминава през истинска трансформация, като фокусът постепенно се измества към терапии, които използват собствените защитни механизми на организма. Един от най-иновативните примери за това е CAR-T клетъчната терапия – персонализиран подход, при който Т-клетки от кръвта на пациента се извличат, генетично се модифицират в лабораторна среда и след това се връщат обратно в организма. Там те разпознават специфични маркери върху раковите клетки и започват да ги атакуват целенасочено.

По думите на доц. Корай Ялчън CAR-T терапията „използва собствената имунна система на пациента, за да се бори с рака“, което я превръща в революционен подход, особено при пациенти с резистентни или рецидивиращи заболявания. Към момента терапията се прилага основно при CD19-позитивни онкохематологични заболявания. Въпреки че методът не е универсално решение, активните научни изследвания и клинични проучвания разширяват неговите възможности и дават надежда за бъдещо приложение и при други диагнози.

Костно-мозъчни трансплантации

Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки остава ключов метод при много детски онкохематологични и имунни заболявания. Чрез замяна на увредения костен мозък със здрави донорски клетки се възстановява нормалното кръвотворене и имунната функция. Съвременните практики включват и хаплоидентични трансплантации – метод, при който донор може да бъде частично съвместим роднина. Това значително разширява възможностите за лечение и позволява на повече пациенти да получат шанс за трансплантация.

Безплатни консултации с доц. д-р Корай Ялчън

В отговор на нарастващата нужда от достъп до високоспециализирана експертиза в областта на детската онкохематология, екипът на Brenner Group организира гостуването на доц. д-р Корай Ялчън – детски онкохематолог с международен опит в трансплантационната медицина, имунотерапиите и иновативните клетъчни терапии. Той е участвал в над 800 трансплантационни процедури и активно работи с пациенти със сложни и редки онкологични и хематологични заболявания.

В рамките на събитието родителите ще имат възможност да получат експертна оценка на случая на своето дете, да зададат въпросите, които ги тревожат, и да чуят мнение за съвременните възможности на медицината – от класическите трансплантационни подходи до иновативни терапии като CAR-T клетъчна терапия. 

За много семейства подобна среща може да бъде първата крачка към повече яснота, увереност и надежда в процеса на лечение.

Безплатните консултации ще се проведат в гр. Варна на 6 март и по време на тях ще присъства преводач на български език.

⚠️ Местата са ограничени, с цел осигуряване на индивидуален подход и задълбочена експертна оценка на случая на всеки пациент. 

Ако се нуждаете от допълнителна информация или съдействие, не се колебайте да се свържете с нашия екип на телефон +359 897 824 041 или да посетите нашата Facebook страница, където ще откриете и актуална информация относно предстоящи инициативи.

by BrennerGroup

Бъбречна трансплантация: Възстановяване и адаптация на пациентите към ежедневието след нея

Бъбречната трансплантация (БТ) е хирургична медицинска процедура, която се прилага като оптимално лечение при пациенти с нефрологични заболявания, довели до хронична бъбречна недостатъчност в напреднал стадий или V-та степен на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). По най-скорошни налични данни през 2022 г. в света са осъществени приблизително 97 300 БТ от трупен или жив донор. По данни, актуализирани също през 2022 г., ХБЗ засяга над 10% от световното население, т.е. повече от 800 милиона души, от които 75 милиона са само в Европа.

В сравнение с диализните методи БТ предоставя на пациентите по-добра рехабилитация, по-добро качество на живот и е по-евтина от диализното лечение в дългосрочен план. Трансплантацията отменя необходимостта от диализа, но изисква строг режим на следоперативно възстановяване и доживотен прием на имуносупресивни медикаменти срещу потенциалното отхвърляне на присадения орган от имунната система.

Именно поради тази причина възстановяването и адаптацията към ежедневието след БТ изискват съвместни усилия от страна на лекарския екип и пациентите, които започват веднага след процедурата с цел подобряване на общото здравословно състояние, намаляване на сърдечно-съдовия риск и предотвратяване на страничните ефекти от имуносупресивната терапия.

Превенция на страничните ефекти от имуносупресивната терапия

Стандартното лечение с имуносупресивни медикаменти след БТ включва индукционна и поддържаща терапия, а при необходимост и лечение на епизодите на остро или хронично отхвърляне на трансплантирания орган.

Целта на индукционната терапия, която се провежда преди или по време на БТ, е да се осигури превенция срещу възможната реакция на остро отхвърляне на присадения орган. За това лечение се прилагат поликлонални антитела (антитимоцитен глобулин), моноклонални антитела (интерлевкин-2 рецепторни антагонисти), анти-CD52 антитела и анти-CD20 антитела.

Най-честият възможен страничен ефект от тези препарати е повишен риск от развитие на инфекции.

Поддържащата имуносупресивна терапия е дългосрочното лечение за предотвратяване на остра и хронична реакция на отхвърляне и влошаване на функцията на трансплантирания бъбрек. Лечението започва преди или по време на трансплантацията и лекарствата се прилагат  заедно с индукционната терапия, с изключение на случаите, в които това не е възможно. За поддържаща имуносупресия най-често се използват кортикостероиди (хидрокортизон, преднизон, преднизолон, метилпреднизолон), медикаментът Tacrolimus и Cyclosporin А.

Приложението на кортикостероиди се свързва с множество странични ефекти, включващи диабет, остеопороза, аваскуларна некроза, катаракта, затлъстяване, хипертония, дислипидемия и други.

Лечението с Tacrolimus обикновено се адаптира след първата година чрез прецизиране според нивото на плазмената концентрация, чернодробната и бъбречната функция и съпътстващата терапия поради възможните лекарствени взаимодействия.

А сред възможните странични ефекти от приема на Cyclosporin А се нареждат бъбречна токсичност, хипертония, хиперкалиемия, хипомагнезиемия, неврологична токсичност, хиперлипидемия, гингивална хиперплазия и хирзутизъм.

Част от изброените странични ефекти могат да се предотвратят или да се коригират значително чрез активното и отговорно съдействие от страна на пациентите.

Така например повишеният риск от инфекции може да се редуцира чрез ограничаване на контактите с други хора особено през първите месеци след трансплантацията или при съответната епидемиологична обстановка.

Нежеланите ефекти от потенциалните лекарствени взаимодействия могат да се избегнат, ако при посещение при лекар пациентът винаги съобщава за имуносупресивната си терапия.

А страничните ефекти, като например диабет, затлъстяване, остеопороза, хипертония, хиперкалиемия, хипомагнезиемия, хиперлипидемия и дислипидемия, се повлияват благоприятно при спазването на подходящ двигателен режим и диета.

След БТ и с оглед на превенцията на възможните странични ефекти от имуносупресивната терапия е необходимо време, за да се отстранят възникналите проблеми и да се адаптира тялото към новите лекарства. Не се препоръчва да се форсират възстановителните дейности. Всичко трябва да се случва постепенно. Успешното възстановяване изисква стриктно спазване на дадените указания за двигателен режим и диета.

Подходящ двигателен режим

Оптималната физическа активност е съществена част от немедикаментозното лечение след БТ. Чрез нея се постигат понижаване на кръвното налягане и телесното тегло, повишаване на чувствителността на инсулиновите рецептори и намаляване на нивата на кръвната захар. А всичко това води до намаляване на сърдечно-съдовия риск и съхраняване на функцията на трансплантирания бъбрек.

Още от първия ден след трансплантацията се започва с леки физически упражнения. В следващите дни постепенно се увеличава тяхната продължителност и се включват нови упражнения. След изписването пациентите трябва да продължат да се придържат към двигателния си режим у дома, в рехабилитационен център или и по двата начина под медицинско наблюдение. Физическата активност трябва да стане задължителна част от тяхното ежедневие. С времето може дори да се въведе практикуване на подходящи видове спорт.

От ключово значение е физическата активност да е подходяща за пациентите, което означава да не предполага травми в областта на трансплантирания бъбрек (той се намира в долния десен или ляв квадрант на корема, а не на мястото на някой от собствените бъбреци). Поради тази причина ходенето, туризмът, колоезденето и аеробните физически упражнения, съобразени с възрастта и придружаващите заболявания, са особено подходящи. Не е подходящо да се практикуват например бойни спортове, бокс, борба, тежка атлетика, ММА или футбол.

Освен това режимът на движение не трябва да е много интензивен, изтощителен или свързан с тежка дехидратация и не трябва да нарушава съня. Прекомерните физически усилия не са полезни за организма, а могат да нанесат вреди, особено при пациенти с придружаващи сърдечно-съдови заболявания.

Подходяща диета

Необходимата диета за пациентите след БТ се различава значително от диетата, която те са спазвали, докато са били на диализа.

Преходът от диализа към нормална бъбречна функция настъпва рязко и метаболизмът бързо се променя, а при трансплантираните пациенти е от значение и повишеният риск от инфекции особено през първите дни и седмици след процедурата.

Ето защо и хранителният режим цели да се включват определени храни, които са били избягвани или забранени по-рано, но същевременно са с нисък риск от бактериална контаминация.

След трансплантацията се разширява приемът на протеини, ограничаван по време на диализното лечение. Протеините трябва да осигуряват 10 – 30% от енергията за деня. Източници на пълноценни протеини са месо, пиле, риба, мляко и млечни продукти, сирене, яйца, фъстъчено масло, бобови храни и грах. Но през първите дни и седмици част от тях може да са изключени от диетата поради по-високия си риск от бактериална контаминация.

Приемът на въглехидрати под формата на сладки храни се ограничава заради приема на кортикостероиди, които намаляват усвояването на глюкозата и могат да доведат до диабет. Високите нива на кръвна захар се свързват и с повишена честота на инфекциите, забавено зарастване на раните и оксидативен стрес. Въпреки това въглехидратните храни трябва да осигуряват 45 – 65% от енергията за деня. Затова се препоръчва трансплантираните пациенти да консумират въглехидрати, богати на фибри, които са с нисък гликемичен индекс – например пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци (картофи, грах, царевица), тестени изделия, ориз, овес, бобови храни, трици – и да избягват да приемат големи количества храни, богати на захари, като сладкиши, шоколади, подсладени течности.

Мазнините трябва да съставляват 20 – 30% от общата енергия за деня, като под 10% от тях трябва да са от наситени мазнини. Те трябва да се набавят от мазни риби (сьомга, скумрия), месо, ядки, млечни продукти, масла, авокадо.

Витамините и минералите също играят важна роля за бъбречната функция на трансплантираните, а някои от тях (калий, магнезий, фосфор, витамин D) се влияят от провежданата имуносупресивна терапия и стойностите им в кръвта се проследяват редовно.

Приемът на течности е важен за детоксикацията на организма, затова при добро функциониране на трансплантирания бъбрек се препоръчва прием на 2 – 3 литра вода дневно, за да се постигне диуреза от 1,5 – 2 литра.

Препоръчително е да се консумира по-малко сол, за да се намали рискът от задържане на течности и влошаване на хипертонията.

Забранява се и консумацията на алкохол, тъй като води до повишаване на кръвното налягане и освен това е с високо съдържание на калории.

Възстановяване и адаптация към ежедневието след бъбречна трансплантация: полезни съвети и насоки

Най-важната предпоставка за успешното възстановяване и правилната адаптация на пациентите към ежедневието след БТ е отговорното отношение към проследяването, към въздържанието от рисково поведение и към стриктното спазване на препоръките за здравословен начин на живот.

Затова те трябва всеки ден да полагат необходимите усилия за своето възстановяване и дисциплинирано да се придържат към следните основни насоки:

• През първите седмици след трансплантацията обикновено се изисква да се измерват, проследяват и записват количествата на приеманите течности и на отделяната урина, както и телесното тегло и телесната температура.

• Ежедневно трябва да се проследява кръвното налягане и да се поддържа в препоръчителните граници чрез диетата, двигателната активност и необходимите медикаменти.

• Редовно трябва да се приемат назначените лекарства, защото те са ефективни само при достатъчна концентрация в плазмата.  При необходимост може да се настройват аларми на телефона. Преди да се започне прием на ново лекарство, трябва да се прочетат внимателно всички инструкции. Ако възникнат проблеми с лекарствата, трябва незабавно да се уведомява наблюдаващия лекар в диспансера по БТ.

• По никакъв повод не трябва да се предприема самолечение. Някои лекарства могат да взаимодействат с приеманите имуносупресивни медикаменти и да предизвикат повишаване или понижаване на нивата им в кръвта, като и двете са еднакво опасни. Понижаването на нивата на имуносупресорите може да доведе до отхвърляне на трансплантирания бъбрек, а повишаването – до токсичното му увреждане, което може да е необратимо. Ако се налага лечение с антибиотици, противотуберкулозни средства, противогъбични медикаменти и други лекарства, терапията трябва да се консултира с наблюдаващия нефролог в диспансера по БТ.

• Задължително трябва да се избягва приемът на хранителни добавки за спортуващи, както и на повечето стимулиращи напитки. Те съдържат хормони, стимуланти, големи количества витамини и белтъци, които могат да увредят бъбреците, да причинят претоварване с белтъци или да доведат до хипервитаминоза. Това е силно нежелателно за трансплантираните пациенти. Те съдържат също много захар, а стимулиращите вещества могат да нарушат съня. Недоспиването може да промени хормоналния баланс в организма и да доведе до отделяне на стресови хормони, повишаване на кръвното налягане и висока инсулинова резистентност.

• Задължително трябва да се спре тютюнопушенето. Най-добре е това да се случи още преди трансплантацията веднага след включването в списъка с чакащи.

• До пълното заздравяване на раната от разреза на коремната стена трябва да се избягва всякакъв вид сексуална активност.

• Задължително е редовното провеждане на необходимите изследвания и планираните прегледи в диспансера по БТ.

Ние от Brenner Group силно вярваме, че последователността и дисциплината в изграждането и стриктното спазване на правилните навици са ключът към успешното възстановяване и адаптация към ежедневието след БТ. Но ако срещате затруднения или ако искате да се консултирате със специалист, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме да ви съдействаме 24/7, в случай че и вие се нуждаете от трансплантация и търсите решение или се възстановявате след вече извършена интервенция от този вид!

by BrennerGroup

Бъбречна трансплантация в Турция

Бъбреците изпълняват важни функции в човешкото тяло като филтриране на отпадъчни продукти и токсини; секреция на вещества, които спомагат за производството на червени кръвни клетки и за контролиране на кръвното налягане. Когато бъбреците не работят добре, това пречи на жизненоважни функции в тялото и води до проблеми със сърцето, белите дробове и костите. Загубата на бъбречна функция в напреднала фаза се нарича хронична бъбречна недостатъчност.Read more

by BrennerGroup