Рак на белия дроб: Ежедневни навици за превенция
Ракът на белия дроб – заболяване, което разтърсва живота на милиони хора по света – често идва без предупреждение, но има начини да се предпазите от него. Според Световната здравна организация ракът на белия дроб е водеща причина за смъртни случаи от рак през 2022 г. с 2,5 милиона нови случая. Зад тази статистика стоят хиляди семейства, загубили своите близки. В България ситуацията също е тревожна – през 2022 г. над 16 000 българи са починали от рак, докато новооткритите случаи са над 26 000. А превенцията е ключът, който може да помогне за спечелването на тази битка.
Представете си как вашите всекидневни навици могат да променят хода на живота ви. Тази статия има за цел да ви насочи към полезни съвети и да ви информира за рисковете, симптомите и начините на лечение на рак на белия дроб, защото понякога и най-малката промяна може да бъде решаваща.
Рисковите фактори – как ежедневието ви влияе
Един от най-големите врагове на здравето ви е тютюнопушенето. Повече от 85% от случаите на рак на белия дроб се свързват именно с него. Колкото по-дълго и по-често пушите, толкова повече увреждате белодробните си клетки. А може би дори не осъзнавате, че пасивното пушене – този невидим, но постоянен спътник на ежедневието ви – също представлява заплаха. Замислете се за времето, което прекарвате в затворени помещения с пушачи. Често това е ситуация, която приемате за даденост, а последствията може да са тежки.
Освен тютюневия дим, и други фактори като азбеста и радона могат да нанесат сериозни поражения върху белите ви дробове. Много хора, които работят в строителната или минната индустрия, са изложени на тези вещества ежедневно. Представете си майсторите, които строят домовете ви или поддържат автомобилите ви. Те ежедневно рискуват здравето си поради условията, в които им се налага да работят.
Азбестът е наличен в различни видове скали и често се използва за огнеупорна изолация при строежа на сгради. При вдишване азбестните частици дразнят белите дробове. Според редица проучвания комбинацията от редовна експозиция на азбест и тютюнопушене е още по-опасен рисков фактор за развитието на рак на белия дроб.
Радонът е естествен радиоактивен газ, който се образува при разпадането на урана в почвата, скалите и водата. Той бързо се разлага на радиоактивни частици, които се отлагат по прашинките във въздуха, вдишват се и така достигат до дихателните пътища и белите дробове на всички хора. А опасността за здравето ви се поражда именно от продуктите на този радиоактивен разпад. Вероятно малцина от вас осъзнават, че най-вече в затворените пространства, които се обитават през повечето време, като например жилищата или работните офиси, хората постоянно се облъчват с повишени концентрации на радон. Но ако често проветрявате помещенията, в които се намирате, можете поне да изравнявате концентрацията му с тази във външния въздух.
Освен това и още редица други вещества, които се използват в строителната и в други индустрии, са известни канцерогени. Вдишването им може да увреди белите дробове и да увеличи риска за развитие на рак на белия дроб. Такива например са арсенът, берилият, кадмият, хромът, никелът, димът от въглища, саждите, силициевият диоксид и дизеловите изпарения.
И не на последно по важност място сред рисковите фактори се нарежда също генетичната предразположеност. Ако ваш близък роднина, с когото имате биологична връзка, е боледувал от рак на белия дроб, то и за вас рискът за развитие на заболяването е повишен. Рискът ви е още по-висок, ако вашият роднина е бил диагностициран в ранна възраст или ако имате няколко роднини, страдащи от заболяването.
Симптомите, които не трябва да игнорирате
Повечето хора често пренебрегват по-леките симптоми като лесна умора, кашлица или недостиг на въздух, мислейки си, че те са свързани с обикновена настинка или грип. Но зад тези привидно обикновени оплаквания може да се крие нещо далеч по-сериозно. Болка в гръдната област, хронични бронхити, загуба на апетит или тегло, както и кашлица с отхрачване на кръв или прозрачен/жълт/зелен секрет също не бива да се игнорират. Възможно е да не изпитвате всички симптоми, но дори и един от тях да се появи, е важно да се консултирате с лекар. Представете си как един навременен преглед може да спаси живота ви. Значителна част от хората често отлагат посещението си при специалист, но именно мерките за ранна диагностика са ключови за успешното лечение.
Диагностика и лечение – надеждата за утрешния ден
Откриването на рак на белия дроб на ранен етап е от решаващо значение. С помощта на рентгенови снимки, компютърна томография или магнитен резонанс могат да се открият малки тумори, които иначе биха се пропуснали. Биопсията е следващата стъпка, която потвърждава диагнозата. Но не забравяйте, че всеки случай е различен и подходът към лечението трябва да бъде индивидуален – от хирургия до химиотерапия и лъчетерапия, методите се избират в зависимост от стадия на болестта и общото здравословно състояние на пациента.
За много хора диагнозата рак на белия дроб причинява шок, но съвременната медицина предлага множество възможности за лечение, които дават надежда. Представете си как една операция може да отстрани опасния тумор или как имунотерапията може да активира собствения ви организъм в борбата срещу рака.
Превенция и ежедневни навици – ключът към здравето
Но какво можете да направите, за да предотвратите и евентуалните рецидиви? Редовните прегледи и здравословният начин на живот са основните фактори за поддържането на здрави бели дробове. Балансираното хранене, богато на антиоксиданти, редовната физическа активност и отказът от тютюнопушенето могат значително да намалят риска от повторна поява на рака. Дори нещо толкова просто като разходка в парка или няколко минути дихателни упражнения може да подобри значително белодробната ви функция и да ви помогне да се почувствате по-добре.
От друга страна замърсяването на въздуха също е враг на белите ви дробове. Колко често се замисляте за въздуха, който дишате, особено в градска среда? Опитайте се да избягвате местата с високи нива на замърсяване и използвайте маски, когато е необходимо. Един от най-важните съвети е да не пропускате профилактичните си медицински прегледи – това е прост и ефективен начин да бъдете винаги една крачка пред евентуалните здравословни проблеми.
Ракът на белия дроб е тежко заболяване, което носи страдание на много хора. Но всички имате силата да промените хода на живота си, като правите информирани избори и се грижите за здравето си. Всекидневните ви навици, вниманието към тялото ви и желанието ви да се информирате са най-доброто оръжие срещу тази болест.
А екипът на Brenner Group е тук, за да ви подкрепи на всяка стъпка по пътя ви – от превенцията до лечението на рака на белия дроб. Не се колебайте да се свържете с нас – заедно можем да постигнем оптималните резултати, от които се нуждаете.
Поликистоза на яйчниците: Причини, симптоми, лечение и превенция
Поликистозата на яйчниците, известна още с наименованията синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) и синдром на Щайн-Левентал (Stein-Leventhal), е едно от най-разпространените ендокринни заболявания сред жените в репродуктивна възраст. Установява се при 8 – 13% от тях. Характеризира се с хормонален дисбаланс и наличие на малки кисти по повърхността на яйчниците, поради които яйчниковите фоликули не достигат зрялост и овулацията се възпрепятства. СПЯ е сред водещите причини за репродуктивни проблеми като затруднения при зачеването и стерилитет.
Поради нарастващата честота на разпространение на заболяването и сериозните последици, до които води то, ние от Brenner Group решихме да ви запознаем по-подробно с основните му характеристики, причините за появата му, обичайните му симптоми и методите за диагностиката и лечението му. Останете с нас до края на статията, ако искате да научите повече и за това дали и как е възможно да се редуцира рискът за развитието на СПЯ.
Какво представлява и от какво се причинява поликистозата на яйчниците?
До момента не е установена конкретната първопричина за възникването на СПЯ. Заболяването се характеризира с разнородна клинична картина и с хормонална дисрегулация на различни нива в организма.
На ниво мозък се нарушава секрецията на гонадотропните хормони FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон), като съотношението им се изменя в полза на LH (LH:FSH = 2:1).
В панкреаса се засяга секрецията на инсулин, което се свързва с инсулинова резистентност (понижена чувствителност на инсулиновите рецептори в тялото към инсулина). За да се преодолее резистентността и да се поддържат в норма нивата на кръвната захар, се произвеждат по-големи количества инсулин. Излишъкът от инсулин, обаче, стимулира яйчниците да произвеждат повече андрогени (мъжки хормони, включително тестостерон и дихидротестостерон, дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-S), андростендион и 17-хидрокси-прогестерон).
На ниво черен дроб се нарушава синтезирането на секс-хормон свързващия глобулин (SHBG) и на инсулино-подобния растежен фактор – 1 (IGF-1).
А в яйчниците се повишава секрецията на естрогени и тестостерон, докато секрецията на прогестерон се понижава. Засяга се цялостната функция на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос, участваща в контрола на хормоналната секреция на половите жлези, което нарушава ритъма на отделяне на съответните хормони, количеството им и връзките помежду им.
Вследствие на повишената концентрация на LH продукцията на андрогени също се повишава (хиперандрогенизъм), което причинява характерните изменения в ехографския образ на яйчниците. Те изглеждат силно уголемени, с множество малки фоликули по периферията им (около 0,5 – 0,8 мм), които не достигат финалната си фаза на зрялост – фоликул с размер 22 – 24 мм, който да се „спука“ и да се отдели годна за оплождане яйцеклетка.
По принцип след овулацията спуканият фоликул се превръща в жълто тяло, секретиращо прогестерон. При пациентките със СПЯ, обаче, поради блокираната овулация не се образува жълто тяло – съответно и нивата на прогестерон остават ниски. А поради високите нива на естрогените лигавицата на матката нараства значително при липсващ прогестерон, който да я стабилизира и да въведе цикличността в процеса на менструация. Пациентките обикновено се оплакват от нередовен цикъл, при който кървенето е обилно и се появява понякога веднъж на 2, 3 и дори повече месеца. В някои случаи може да е необходима хоспитализация.
Обичайни симптоми на СПЯ
Пациентките могат по-лесно и своевременно да се насочат към решението за запазване на час при специалист за диагностична консултация, ако самостоятелно следят редовно за появата на следните характерни симптоми на СПЯ:
⦁ нарушения в менструалния цикъл – от рядко настъпващи менструални кръвотечения (олигоменорея) до запазено редовно маточно кървене с пропускане на етапа на овулация и развитие на жълто тяло (ановулаторен цикъл), пълно отсъствие на менструални кръвотечения (аменорея) или тежки кръвоизливи по време на менструалния цикъл със значителна кръвозагуба, дискомфорт и общо неразположение (менорагия);
⦁ хирзутизъм – повишено окосмяване от мъжки тип (например по лицето, гърдите, корема, гърба, пръстите на ръцете и краката);
⦁ акне – с по-тежко протичане, трудно повлияване от лечението и склонност към рецидивиране;
⦁ алопеция – прогресивно изтъняване на косата и косопад от мъжки тип до наличие на плешиви петна по скалпа;
⦁ наддаване на тегло или затлъстяване;
⦁ омазняване на косата, склонност към развитие на себорея, висок риск за поява на кожни брадавици, промени в цвета на кожата (потъмняване или депигментиране);
⦁ репродуктивни проблеми;
⦁ повишен сърдечно-съдов риск – заболяването провокира наддаване на тегло, инсулинова резистентност, влошаване на липидния профил и повишаване на кръвното налягане, които водят до комплексно повишаване на сърдечно-съдовия риск;
⦁ психични и емоционални промени – ниско самочувствие, комплекси за малоценност, депресия, тревожност, нарушения на съня;
⦁ неспецифични болки в тазовата област – при сравнително малка част от засегнатите.
Диагностициране и методи за лечение на СПЯ
Според Европейската и Американската асоциации по репродуктивна медицина състоянието СПЯ се диагностицира съгласно изведените през 2003 г. Ротердамски критерии. Според тях диагнозата СПЯ се поставя при наличието на поне 2 от следните 3 критерия:
⦁ нарушения в менструалния цикъл;
⦁ клинични или лабораторни данни за хиперандрогенизъм;
⦁ яйчници с поликистозен вид, установен чрез ехографски преглед.
Задължително е ехографията, диагностицирането и лечението да се извършват от опитен гинеколог с експертни познания по гинекологична ендокринология.
Лечението се съобразява с желанието на жената да забременява или не в конкретния момент.
За жените, които не желаят да забременяват, основен проблем е непредвидимата им нередовна менструация. При тях с много добър ефект се прилагат оралните контрацептиви или чистите прогестеронови препарати. Целта на лечението е нормализиране на менструацията и установяване на цикличност на кървенето. При придружаваща инсулинова резистентност към терапията се добавят метформин и/или хранителни добавки като инозитол.
При жените, желаещи да забременеят, се стимулира овулацията, така че да се завършва съзряването на фоликулите и да се отделят зрели яйцеклетки. Съществуват различни възможности за постигане на тази цел. Предпочитан метод е лечението с медикаменти, повишаващи секрецията на FSH и стимулиращи растежа на фоликулите. Те имат изключително добър ефект и в случаите без други придружаващи фактори обикновено в рамките на 6 до 12 месеца се постига желаната бременност. Друг метод на лечение е хирургичният – т.нар. фенестрация или дрилинг на яйчниците – метод, препоръчван все по-рядко, защото унищожава здравата яйчникова тъкан.
Превенция на СПЯ: възможно ли е да се намали рискът за развитие на заболяването?
Поради неясните причини за възникване на СПЯ не е възможно да се формулират и насоки за профилактика и превенция на заболяването.
След диагностицирането му от първостепенно значение са спазването на препоръките на лекуващия лекар, приемането на назначената терапия и спазването на подходящ хранителен и двигателен режим особено при пациентките с наднормено тегло и инсулинова резистентност.
Според проучванията редуцирането на телесното тегло само с 5 – 10% може да подобри инсулиновата чувствителност и да намали репродуктивните, метаболитните и психологическите симптоми на СПЯ.
Най-добрият начин да се постигне този ефект е като се спазва балансирана и разнообразна диета, основана най-вече на непреработени храни, и като се повиши ежедневната физическа активност.
Следните 3 хранителни режима се считат за подходящи при СПЯ:
⦁ Диета с нисък гликемичен индекс
При този режим въглехидратите се усвояват по-бавно и се избягва рязкото покачване на кръвната захар и инсулина. Набляга се основно на храни като бобови култури, ядки, семена, плодове и други.
⦁ Противовъзпалителна диета
При тази диета се подобряват стойностите на кръвната захар и хормоналния дисбаланс поради включването на храни с противовъзпалителни свойства като горски плодове, мазна риба, листни зеленчуци, зехтин „Екстра Върджин“ и други.
⦁ Диета DASH
Тази диета се препоръчва при пациентки с високо кръвно налягане. Целта е да се редуцира рискът от хипертония и сърдечно-съдови заболявания, но също и да се повлияе благоприятно върху симптомите на СПЯ. Включват се храни като риба, домашни птици, зеленчуци, плодове, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, цели зърна и други.
Повишаването на физическата активност на пациентките подпомага регулирането на хормоните и понижаването на нивата на тестостерон, което също способства за редуциране на симптомите на СПЯ – включително на акнето и прекомерното окосмяване.
Най-подходящите упражнения за подобряване на симптомите на СПЯ са ходенето, кардио тренировките като бягане, плуване, преходи, гребане или колоездене, силовите тренировки, йогата, а също и високоинтензивните тренировки в кратък интервал.
Ние от Brenner Group твърдо подкрепяме всички тези полезни насоки за облекчаване на симптоматиката и силно се надяваме за възможно най-скорошното установяване на причините за възникването на СПЯ, което със сигурност ще подпомогне и изготвянето на подходящи и ефективни насоки за превенция на заболяването. А ако търсите възможности за диагностика, организиране на провеждането на вашето лечение или съдействие за намирането на решение на репродуктивните ви проблеми вследствие на СПЯ, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме 24/7!
Бъбречна трансплантация: Възстановяване и адаптация на пациентите към ежедневието след нея
Бъбречната трансплантация (БТ) е хирургична медицинска процедура, която се прилага като оптимално лечение при пациенти с нефрологични заболявания, довели до хронична бъбречна недостатъчност в напреднал стадий или V-та степен на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). По най-скорошни налични данни през 2022 г. в света са осъществени приблизително 97 300 БТ от трупен или жив донор. По данни, актуализирани също през 2022 г., ХБЗ засяга над 10% от световното население, т.е. повече от 800 милиона души, от които 75 милиона са само в Европа.
В сравнение с диализните методи БТ предоставя на пациентите по-добра рехабилитация, по-добро качество на живот и е по-евтина от диализното лечение в дългосрочен план. Трансплантацията отменя необходимостта от диализа, но изисква строг режим на следоперативно възстановяване и доживотен прием на имуносупресивни медикаменти срещу потенциалното отхвърляне на присадения орган от имунната система.
Именно поради тази причина възстановяването и адаптацията към ежедневието след БТ изискват съвместни усилия от страна на лекарския екип и пациентите, които започват веднага след процедурата с цел подобряване на общото здравословно състояние, намаляване на сърдечно-съдовия риск и предотвратяване на страничните ефекти от имуносупресивната терапия.
Превенция на страничните ефекти от имуносупресивната терапия
Стандартното лечение с имуносупресивни медикаменти след БТ включва индукционна и поддържаща терапия, а при необходимост и лечение на епизодите на остро или хронично отхвърляне на трансплантирания орган.
Целта на индукционната терапия, която се провежда преди или по време на БТ, е да се осигури превенция срещу възможната реакция на остро отхвърляне на присадения орган. За това лечение се прилагат поликлонални антитела (антитимоцитен глобулин), моноклонални антитела (интерлевкин-2 рецепторни антагонисти), анти-CD52 антитела и анти-CD20 антитела.
Най-честият възможен страничен ефект от тези препарати е повишен риск от развитие на инфекции.
Поддържащата имуносупресивна терапия е дългосрочното лечение за предотвратяване на остра и хронична реакция на отхвърляне и влошаване на функцията на трансплантирания бъбрек. Лечението започва преди или по време на трансплантацията и лекарствата се прилагат заедно с индукционната терапия, с изключение на случаите, в които това не е възможно. За поддържаща имуносупресия най-често се използват кортикостероиди (хидрокортизон, преднизон, преднизолон, метилпреднизолон), медикаментът Tacrolimus и Cyclosporin А.
Приложението на кортикостероиди се свързва с множество странични ефекти, включващи диабет, остеопороза, аваскуларна некроза, катаракта, затлъстяване, хипертония, дислипидемия и други.
Лечението с Tacrolimus обикновено се адаптира след първата година чрез прецизиране според нивото на плазмената концентрация, чернодробната и бъбречната функция и съпътстващата терапия поради възможните лекарствени взаимодействия.
А сред възможните странични ефекти от приема на Cyclosporin А се нареждат бъбречна токсичност, хипертония, хиперкалиемия, хипомагнезиемия, неврологична токсичност, хиперлипидемия, гингивална хиперплазия и хирзутизъм.
Част от изброените странични ефекти могат да се предотвратят или да се коригират значително чрез активното и отговорно съдействие от страна на пациентите.
Така например повишеният риск от инфекции може да се редуцира чрез ограничаване на контактите с други хора особено през първите месеци след трансплантацията или при съответната епидемиологична обстановка.
Нежеланите ефекти от потенциалните лекарствени взаимодействия могат да се избегнат, ако при посещение при лекар пациентът винаги съобщава за имуносупресивната си терапия.
А страничните ефекти, като например диабет, затлъстяване, остеопороза, хипертония, хиперкалиемия, хипомагнезиемия, хиперлипидемия и дислипидемия, се повлияват благоприятно при спазването на подходящ двигателен режим и диета.
След БТ и с оглед на превенцията на възможните странични ефекти от имуносупресивната терапия е необходимо време, за да се отстранят възникналите проблеми и да се адаптира тялото към новите лекарства. Не се препоръчва да се форсират възстановителните дейности. Всичко трябва да се случва постепенно. Успешното възстановяване изисква стриктно спазване на дадените указания за двигателен режим и диета.
Подходящ двигателен режим
Оптималната физическа активност е съществена част от немедикаментозното лечение след БТ. Чрез нея се постигат понижаване на кръвното налягане и телесното тегло, повишаване на чувствителността на инсулиновите рецептори и намаляване на нивата на кръвната захар. А всичко това води до намаляване на сърдечно-съдовия риск и съхраняване на функцията на трансплантирания бъбрек.
Още от първия ден след трансплантацията се започва с леки физически упражнения. В следващите дни постепенно се увеличава тяхната продължителност и се включват нови упражнения. След изписването пациентите трябва да продължат да се придържат към двигателния си режим у дома, в рехабилитационен център или и по двата начина под медицинско наблюдение. Физическата активност трябва да стане задължителна част от тяхното ежедневие. С времето може дори да се въведе практикуване на подходящи видове спорт.
От ключово значение е физическата активност да е подходяща за пациентите, което означава да не предполага травми в областта на трансплантирания бъбрек (той се намира в долния десен или ляв квадрант на корема, а не на мястото на някой от собствените бъбреци). Поради тази причина ходенето, туризмът, колоезденето и аеробните физически упражнения, съобразени с възрастта и придружаващите заболявания, са особено подходящи. Не е подходящо да се практикуват например бойни спортове, бокс, борба, тежка атлетика, ММА или футбол.
Освен това режимът на движение не трябва да е много интензивен, изтощителен или свързан с тежка дехидратация и не трябва да нарушава съня. Прекомерните физически усилия не са полезни за организма, а могат да нанесат вреди, особено при пациенти с придружаващи сърдечно-съдови заболявания.
Подходяща диета
Необходимата диета за пациентите след БТ се различава значително от диетата, която те са спазвали, докато са били на диализа.
Преходът от диализа към нормална бъбречна функция настъпва рязко и метаболизмът бързо се променя, а при трансплантираните пациенти е от значение и повишеният риск от инфекции особено през първите дни и седмици след процедурата.
Ето защо и хранителният режим цели да се включват определени храни, които са били избягвани или забранени по-рано, но същевременно са с нисък риск от бактериална контаминация.
След трансплантацията се разширява приемът на протеини, ограничаван по време на диализното лечение. Протеините трябва да осигуряват 10 – 30% от енергията за деня. Източници на пълноценни протеини са месо, пиле, риба, мляко и млечни продукти, сирене, яйца, фъстъчено масло, бобови храни и грах. Но през първите дни и седмици част от тях може да са изключени от диетата поради по-високия си риск от бактериална контаминация.
Приемът на въглехидрати под формата на сладки храни се ограничава заради приема на кортикостероиди, които намаляват усвояването на глюкозата и могат да доведат до диабет. Високите нива на кръвна захар се свързват и с повишена честота на инфекциите, забавено зарастване на раните и оксидативен стрес. Въпреки това въглехидратните храни трябва да осигуряват 45 – 65% от енергията за деня. Затова се препоръчва трансплантираните пациенти да консумират въглехидрати, богати на фибри, които са с нисък гликемичен индекс – например пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци (картофи, грах, царевица), тестени изделия, ориз, овес, бобови храни, трици – и да избягват да приемат големи количества храни, богати на захари, като сладкиши, шоколади, подсладени течности.
Мазнините трябва да съставляват 20 – 30% от общата енергия за деня, като под 10% от тях трябва да са от наситени мазнини. Те трябва да се набавят от мазни риби (сьомга, скумрия), месо, ядки, млечни продукти, масла, авокадо.
Витамините и минералите също играят важна роля за бъбречната функция на трансплантираните, а някои от тях (калий, магнезий, фосфор, витамин D) се влияят от провежданата имуносупресивна терапия и стойностите им в кръвта се проследяват редовно.
Приемът на течности е важен за детоксикацията на организма, затова при добро функциониране на трансплантирания бъбрек се препоръчва прием на 2 – 3 литра вода дневно, за да се постигне диуреза от 1,5 – 2 литра.
Препоръчително е да се консумира по-малко сол, за да се намали рискът от задържане на течности и влошаване на хипертонията.
Забранява се и консумацията на алкохол, тъй като води до повишаване на кръвното налягане и освен това е с високо съдържание на калории.
Възстановяване и адаптация към ежедневието след бъбречна трансплантация: полезни съвети и насоки
Най-важната предпоставка за успешното възстановяване и правилната адаптация на пациентите към ежедневието след БТ е отговорното отношение към проследяването, към въздържанието от рисково поведение и към стриктното спазване на препоръките за здравословен начин на живот.
Затова те трябва всеки ден да полагат необходимите усилия за своето възстановяване и дисциплинирано да се придържат към следните основни насоки:
- През първите седмици след трансплантацията обикновено се изисква да се измерват, проследяват и записват количествата на приеманите течности и на отделяната урина, както и телесното тегло и телесната температура.
- Ежедневно трябва да се проследява кръвното налягане и да се поддържа в препоръчителните граници чрез диетата, двигателната активност и необходимите медикаменти.
- Редовно трябва да се приемат назначените лекарства, защото те са ефективни само при достатъчна концентрация в плазмата. При необходимост може да се настройват аларми на телефона. Преди да се започне прием на ново лекарство, трябва да се прочетат внимателно всички инструкции. Ако възникнат проблеми с лекарствата, трябва незабавно да се уведомява наблюдаващия лекар в диспансера по БТ.
- По никакъв повод не трябва да се предприема самолечение. Някои лекарства могат да взаимодействат с приеманите имуносупресивни медикаменти и да предизвикат повишаване или понижаване на нивата им в кръвта, като и двете са еднакво опасни. Понижаването на нивата на имуносупресорите може да доведе до отхвърляне на трансплантирания бъбрек, а повишаването – до токсичното му увреждане, което може да е необратимо. Ако се налага лечение с антибиотици, противотуберкулозни средства, противогъбични медикаменти и други лекарства, терапията трябва да се консултира с наблюдаващия нефролог в диспансера по БТ.
- Задължително трябва да се избягва приемът на хранителни добавки за спортуващи, както и на повечето стимулиращи напитки. Те съдържат хормони, стимуланти, големи количества витамини и белтъци, които могат да увредят бъбреците, да причинят претоварване с белтъци или да доведат до хипервитаминоза. Това е силно нежелателно за трансплантираните пациенти. Те съдържат също много захар, а стимулиращите вещества могат да нарушат съня. Недоспиването може да промени хормоналния баланс в организма и да доведе до отделяне на стресови хормони, повишаване на кръвното налягане и висока инсулинова резистентност.
- Задължително трябва да се спре тютюнопушенето. Най-добре е това да се случи още преди трансплантацията веднага след включването в списъка с чакащи.
- До пълното заздравяване на раната от разреза на коремната стена трябва да се избягва всякакъв вид сексуална активност.
- Задължително е редовното провеждане на необходимите изследвания и планираните прегледи в диспансера по БТ.
Ние от Brenner Group силно вярваме, че последователността и дисциплината в изграждането и стриктното спазване на правилните навици са ключът към успешното възстановяване и адаптация към ежедневието след БТ. Но ако срещате затруднения или ако искате да се консултирате със специалист, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме да ви съдействаме 24/7, в случай че и вие се нуждаете от трансплантация и търсите решение или се възстановявате след вече извършена интервенция от този вид!
Рак на гърдата: Диагностика, лечение и превенция
През 2021 г. Световната здравна организация обявява рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване в световен мащаб. Според статистиката за 2020 г. на всеки 20 секунди някъде по света се диагностицира жена с рак на гърдата. Това означава, че заболяването към този момент вече засяга по 1 на всеки 7 жени на възраст до 74 години.
В България през 2020 г. над 4060 жени са диагностицирани с рак на гърдата, което означава, че 25,5% от всички жени с онкологично заболяване страдат именно от този вид рак. Друга тревожна тенденция както в България, така и в света, се наблюдава по отношение на повишената честота на развитие на рак на гърдата сред все по-млади жени след пандемията от COVID-19 – дори и при жени в началото на 30-те си години, които посещават онколозите с вече развит най-тежък стадий на заболяването.
Според специалистите диагнозата за рак на гърдата е от голямо социално значение, тъй като при достатъчно ранното диагностициране на заболяването е възможно да се вземат радикални мерки и засегнатите жени да се излекуват трайно за десетилетия напред. За тази цел обаче е изключително важно и необходимо да се повиши общата информираност на пациентките относно диагностиката, лечението и превенцията на рака на гърдата.
Ето защо и ние от Brenner Group решихме да ви запознаем по-подробно с рисковите фактори, симптомите и методите за самоизследване, диагностика и лечение на това онкологично заболяване. Останете с нас до края на статията, ако искате да научите повече и за това дали и как е възможно да се редуцира индивидуалният риск от развитие на рак на гърдата.
Кои са рисковите фактори и най-честите симптоми на рак на гърдата?
Рисковите фактори са предпоставките, които повишават опасността от развитието на онкологичното заболяване. Но при онкологичните заболявания е възможно даже при наличието на няколко рискови фактора определени хора да запазят здравето си, а други да развият заболяването дори при отсъствието на рискови фактори.
Повечето злокачествени тумори на гърдите са спорадични и се развиват поради случайно увреждане на ген след раждането на човека.
А сред най-честите рискови фактори за развитието на рак на гърдата се нареждат:
- възрастта (с нейното напредване се увеличава рискът от развитие на рак на гърдата);
- генетичното предразположение (съществуват няколко наследствени генa, свързани с повишен риск от развитие на рак на гърдата и други видове карциноми);
- вече преболедуваният рак на гърдата (жена, която вече е преболедувала от рак на гърдата, е изложена на повишен риск от развитие на нов тумор на някоя от гърдите си);
- фамилната анамнеза за рак на гърдата (при наследствено предаван рак на гърдата в семейства от близки роднини от първа линия (майка, сестра и деца) рискът от развитие на заболяването е по-висок).
Според статистиките около 80% от онкологичните заболявания на гърдата се диагностицират при жени на възраст над 50 години, 20% – при жени под 50 години, а половината от тях – при жени под 30-годишна възраст. Средната възраст на диагностициране е 61 години, но една трета от раковите заболявания на гърдата се диагностицират при жени над 69 години.
По отношение на генетичното предразположение BRCA1 и BRCA2 са най-често срещаните мутации, които се свързват с повишен риск от развитие на рак на гърдата и други видове карциноми.
При жените с анамнеза за предишни ракови заболявания на гърдата вероятността за повторно развитие на този вид карцином е три до четири пъти по-голяма.
В случаите с фамилна анамнеза за рак на гърдата рискът от развитие на заболяването се увеличава до два пъти за останалите членове на семейството.
Освен това сред рисковите фактори за развитието на това онкологично заболяване се нарежда и начинът на живот, тъй като различни фактори от ежедневието също допринасят за образуването на различните видове карциноми. Такива фактори например могат да бъдат наднорменото тегло, тютюнопушенето, повишената употреба на алкохол, нездравословното хранене, недостатъчната физическа активност, както и приемът на хормонална заместителна терапия при менопауза или непрекъснатият прием на контрацептивни таблетки в продължение на повече от 4 години.
И не на последно по важност място, тъй като клетките на гърдите са чувствителни към естроген и към наличието на естроген в кръвта през целия живот, всички фактори, които увеличават общата продължителност на излагане на естроген в кръвта, повишават и риска от развитие на рак на гърдата. Това важи особено за:
- жените, при които менструацията е настъпила преди 12-годишна възраст;
- жените, при които менопаузата е настъпила след 50-годишна възраст;
- жените, които не са имали деца, тъй като естрогенът рязко намалява по време на бременност и кърмене;
- жените, които са родили първото си дете на възраст след 35 години.
За жените, които са родили няколко деца и са ги кърмили, рискът от рак на гърдата е значително по-нисък.
Обичайните симптоми, по които можете да разпознаете наличието на заболяването, включват:
- променен цвят или текстура на кожата на гърдата (например лющеща се кожа около зърното и ареолата; потъмняване на кожата около зърното);
- наличие на безболезнена твърда бучка в гърдата или в областта на подмишницата, която може лесно да се напипа с ръка;
- кожни изменения (например потъмняване, оформяне на целулит и неравности („портокалова кожа“), дразнене и/или обрив, синини и/или рани, разширяване на кръвоносните съдове, хлътвания и чести отоци);
- променен размер или форма на гърдата поради растящи с времето отоци;
- промени в зърното (например хлътване навътре или сплескване на зърното, промяна в цвета и/или формата му, поява на рани, пукнатини или екземи по него);
- отделяне на секрет с различен цвят от зърното (например прозрачен, млечен, жълт, зелен или дори червен);
- видими и осезаеми отоци под мишницата.
Самоизследване на гърдите и диагностика
Специалистите съветват всяка жена на възраст над 40 години без фамилна анамнеза за заболяването да се преглежда самостоятелно у дома поне веднъж месечно.
Самостоятелните прегледи в домашни условия може да се извършват по следните начини:
- под душа, като поставите лявата си ръка на тила и с пръсти опипате цялата си гърда с кръгови движения в посока от мишницата към центъра на гърдата – препоръчително е ръцете ви да са насапунисани и да повторите движенията с разменени ръце;
- пред огледалото, като поставите ръцете си до тялото и огледате гърдите си за промени, а след това повторите прегледа с високо вдигнати ръце;
- в легнало положение, като поставите възглавница под дясното си рамо и вдигнете дясната си ръка зад тила, а след това разтриете дясната си гърда с малки кръгови движения с лявата ръка и проверите цялата област на гърдата и мишницата си.
За диагностика и скрининг за рак на гърдата се използват няколко основни метода. Сред тях се нареждат различните видове мамография (скринингова, диагностична, дигитална и 3D), ултразвуковото изследване на млечните жлези и магнитнорезонансното изследване на гърдите.
Нека да започнем с мамографията. Тя е специфичен метод за образна диагностика, при който с относително ниска доза рентгеново лъчение се визуализират структурите, изграждащи млечните жлези.
Скрининговата мамография се използва най-често за ранна диагностика на рак на гърдата и се извършва при жени, които нямат оплаквания или видими промени в млечните жлези. Обикновено тя изследва двете гърди в две взаимно перпендикулярни проекции и чрез нея се откриват туморни формации, които не се опипват при палпация. Това изследване е задължително за жените на възраст над 45 години и за тези с повишен риск от развитие на рак на гърдата.
Диагностичната мамография се извършва при всички жени със симптоми на млечните жлези, като например напипващи се туморни маси, удебеление или зачервяване на кожата на гърдата, секреция от каналите, деформация на зърното или болка. Диагностичната мамография се използва и за уточняване на всички установени изменения при скрининговото изследване.
При дигиталната мамография вместо обикновения рентгенов филм се използват детектори, които превръщат отслабените рентгенови лъчи в електрически сигнали. От тях се получава образ, който може да се анализира на екран или да се принтира на специален филм. Сред предимствата на това изследване се нареждат високата разделителна способност, позволяваща да се визуализират изключително малки патологични находки, както и по-ниската прилагана доза йонизиращо лъчение.
Дигиталната триизмерна (3D) мамография представлява голям напредък в диагностиката на рака на гърдата през последните 20 години. Апаратът за нея създава триизмерни образи, които помагат на лекарите да изследват труднодостъпни зони, особено при жените с по-плътни млечни жлези. Водещото предимство на 3D мамографията пред конвенционалната мамография е възможността за откриване на по-малки тумори и по-прецизно диагностициране на вида на туморите.
Ултразвуковото изследване на млечните жлези се извършва с помощта на апарат с висока разделителна способност за допълнително уточняване на всяко установено патологично отклонение в състоянието гърдите. То допълва информацията, получена чрез мамографията. Ултразвуковото изследване е показано при пациентки в детеродна възраст, тъй като не се прилага йонизиращо лъчение.
Магнитнорезонансната томография е най-съвременният метод за диагностициране на неуточнени формации в млечните жлези, за ранна диагностика на пациентки с повишен риск от рак на гърдата, при диагностициране на рецидив на лекуван рак на гърдата или при жени с импланти в млечните жлези. Поради отсъствието на йонизиращо лъчение методът е подходящ за млади пациентки.
Методи на лечение на рак на гърдата
Размерът и местоположението на тумора, резултатите от лабораторните изследвания на раковите клетки и стадият на заболяването определят избора на най-подходящото лечение при рак на гърдата, като то се разделя на два основни вида – локално и системно.
Възможностите за локално лечение се прилагат с цел отстраняване или контрол на раковите клетки в определена област. Те включват опциите за оперативно лечение и лъчетерапия. В началните стадии на рак на гърдата първо се извършва операция, а последващото лечение се определя въз основа на хирургическите находки, степента на заболяването и патологията.
Опциите за системно лечение целят унищожаване или контрол на раковите клетки в цялото тяло. Сред тези методи се нареждат химиотерапията, хормоналната терапия и таргетната терапия. Възможно е на един пациент да се назначи само една или няколко комбинирани различни форми на лечение.
Оперативното лечение на рак на гърдата се изразява в отстраняване на тумора и част от околната здрава тъкан. Чрез този метод се изследват и аксиларните лимфни възли в мишничната ямка чрез лимфна дисекция. Колкото по-малък е размерът на тумора, толкова по-голям шанс има за извършване на органосъхраняваща операция.
Операциите за отстраняване на тумор на гърдата се делят на два основни вида, наречени туморектомия и мастектомия. При туморектомията се премахва туморът с част от здравата тъкан с чисти резекционни линии, като по-голямата част от гърдата се запазва. При мастектомията се извършва цялостно премахване на гърдата.
При лъчетерапията се прилагат високоенергийни рентгенови лъчи или други частици, които разрушават туморните клетки. Това се случва по три основни начина на приложение, известни като перкутанна лъчетерапия, интраоперативна лъчетерапия и брахитерапия. Перкутанната лъчетерапия се прилага външно от машина през кожата, интраоперативната лъчетерапия – по време на самата операция при малки тумори, а при брахитерапията се използват източници на радиоактивност директно върху тумора.
Налични са данни за добър ефект от интраоперативната лъчетерапия и брахитерапията. Лъчелечението се прилага по дозирана схема с разпределение във времето. То често понижава драстично риска от появата на рецидив. Установено е, че след приложението на лъчетерапия рискът от рецидив е под 5% в следващите 10 години независимо от мащаба на операцията. Ако в лимфните възли също са открити туморни клетки, може да се приложи перкутанна лъчетерапия и на същата страна на шията, под мишницата или по гръдната стена.
При химиотерапията се използват специални лекарства за разрушаване на туморните клетки, известни като химиотерапевтици. Тяхното действие се изразява в прекъсване на процеса на растеж и делене на злокачествените клетки, като е възможно те да се прилагат преди операция, за да се намали размерът на тумора, за да се улесни самата процедура и за да се редуцира рискът от повторна поява на заболяването. След оперативна интервенция химиотерапевтиците се използват за предотвратяване на рецидив.
Хормоналната терапия е изключително ефективен метод за лечение на различни тумори, които имат позитивни естрогенови или прогестеронови рецептори. Тези тумори използват хормоните като гориво за растежа и разпространението си. Блокирането на хормоните помага да се предотвратят рецидивирането на заболяването и фаталният изход от него. Те могат да се използват самостоятелно или след химиотерапия.
Таргетната терапия се „цели“ в специфични гени, протеини или околна тъкан, които подпомагат растежа и развитието на раковите клетки. Лекарствата, които се използват за целта, са много специфични и действат на различен принцип в сравнение със стандартната химиотерапия. Те блокират растежа и разпространението на туморните клетки, като нанасят минимална вреда на околните клетки, тъкани и органи.
Можете ли да намалите риска си от развитие на рак на гърдата и как?
За съжаление не съществува сигурен начин за превенция на рака на гърдата, но специалистите съветват да спазвате следните няколко препоръки, чрез които значително може да намалите риска си от развитие на заболяването:
- Старайте се да поддържате теглото си в здравословни граници чрез подходящ хранителен режим и добра физическа активност. Наднорменото тегло се свързва с повишаване на риска от възникване на редица заболявания, включително и рак на гърдата.
- Осигурявайте си достатъчна физическа активност. Според редица проучвания упражненията и физическата активност въздействат изключително благоприятно върху здравето на гърдите. Препоръчително е да сте ангажирани с умерено интензивна физическа активност, като например бързо ходене, поне по 150 минути седмично или по 75 минути с по-интензивни натоварвания. Желателно е да разпределяте равномерно тренировките си през цялата седмица.
- Избягвайте заседяването. Според най-скорошните проучвания прекарването на допълнително време в седнало положение извън работния ден повишава риска от възникване на онкологични заболявания особено при жените.
- Ограничете консумацията си на алкохолни напитки. Последните проучвания сочат, че дамите, които консумират по 2 – 3 алкохолни напитки ежедневно увеличават риска си от развитие на рак на гърдата с около 20%. Рискът се повишава леко дори при консумацията само на една алкохолна напитка на ден.
- Не се подлагайте на рентгенови изследвания, без те да са ви действително необходими, тъй като те оказват лъчево натоварване върху организма ви. Задължително е лекар да преценява необходимостта от извършването на такива изследвания. Избягвайте да си ги „назначавате“ сами.
- Не се подлагайте на хормонална заместителна терапия, ако тя не е наистина наложителна за вас. Налични са данни, че рискът от развитие на рак на гърдата се повишава за жените в менопауза, които се подлагат на такава терапия по собствено желание.
- Не пропускайте профилактичните си прегледи и редовно се преглеждайте сами у дома. При профилактичен преглед заболяването може да се открие в ранен стадий, което осигурява повече възможности за по-ефективно лечение. Започнете да посещавате профилактични прегледи още след като навършите 20 години. Според препоръките на Световната здравна организация дамите на възраст между 20 и 39 години трябва поне веднъж в месеца да се самоизследват, а веднъж на всеки 3 години да посещават лекар за профилактичен преглед. Между 40 и 50 години, освен ежемесечното самоизследване, лекарските прегледи трябва да се провеждат по веднъж годишно. Първата мамография трябва да се извърши на възраст от 40 години, а след това да се извършва по веднъж на всеки 2 години до 50-годишна възраст и с последващо ежегодно провеждане.
Ние от Brenner Group също твърдо подкрепяме всички тези полезни насоки и силно вярваме, че своевременната грижа за здравето на гърдите ви е най-важната предпоставка за съхраняването му в дългосрочен план. А ако търсите възможности за организиране на провеждането на вашата диагностика или лечение, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме да ви съдействаме 24/7!
Качественият сън: Защо е важен за здравето и как да си го осигурим?
Знаете ли, че хората прекарват в сън почти една трета от живота си, но повечето от тях не са достатъчно осведомени за характерните му особености? По навик всички считат съня за период на спокойствие и почивка, но малцина са запознати с факта, че по време на сън се извършват редица активни процеси в мозъка и в организма като цяло. В действителност даже някои системи и процеси в тялото са по-активни по време на сън отколкото в будно състояние.
Сънят оказва влияние върху всички аспекти от ежедневието ви. От него зависят например здравето и благополучието, настроението и поведението, силите и емоциите, семейният живот и професионалната дейност, здравият разсъдък и щастието ви.
Останете с нас до края на статията, за да научите повече за начините, по които можете да си осигурявате качествен сън, а също и защо той е полезен за здравето ви. Ще имате възможност да се информирате и относно ползите от изграждането и спазването на ефективен график за сън и вечерна рутина, значението на физическата среда за качеството на съня ви, както и ежедневните навици, които всеки от вас би могъл да изгради за стимулиране на качествения си сън.
Защо е важно да си осигуряваме качествен сън и какви са здравните ползи от него?
Според редица научни изследвания пълноценният сън категорично подпомага цялостното здраве и благополучие на организма, докато системното лишаване от него води до многобройни вредни физически и психически последици. Сред тях се нареждат например:
- влошена когнитивна функция и затруднения с паметта, концентрацията, решаването на проблеми и вземането на решения;
- нарушени хранителни навици;
- повишен риск от злополуки поради влошена бдителност и време за реакция;
- повишен риск от развитие на хронични състояния като затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания и нарушена метаболитна функция;
- отслабване на имунната система и повишен риск от инфекциозни заболявания;
- повишен риск от възникване на стрес, депресия, тревожност и отключване на други психоемоционални проблеми;
- разстройства на настроението, като например раздразнителност и променливо благоразположение.
От своя страна добрият сън укрепва имунната система, допринася за правилното функциониране на мозъка и повишената ефективност на дейността му, подобрява концентрацията и намалява риска от развитие на психични заболявания.
Ето защо е изключително важно да се стараете да си осигурявате качествен сън особено в забързаното си ежедневие, в което все по-често проблемни фактори като хроничен стрес и бърнаут оказват значително влияние върху качеството и количеството на съня ви.
Според данните от наскоро проведено специално проучване за ползите от съня българите заспиват средно за 21 минути вечер, а над 60% гледат телефона си преди сън. Все по-често сред тях се наблюдава и състоянието на сънна депривация. То се изразява в намаляване на втората половина на съня, когато се извършват процесите на емоционална обработка и справяне със стресовите ситуации от ежедневието. А по-малкото количество сън вследствие на натрупания стрес през деня влияе негативно върху психиката, може да доведе до отключването на тревожност и депресия, създава напрежение за организма, което натоварва функционирането на всички органи и системи, и за период от само две седмици повлиява негативно върху цялостното здравословно състояние.
Проучването още разкрива, че 47% от българите се въртят в леглото вечер, 17% сънуват кошмари, а 13% приемат специални лекарства, за да успеят да заспят. Според специалистите тези притеснителни данни се дължат на редица фактори. Сред тях се нареждат например облъчването на ретината със синята светлина от екраните на електронните устройства преди заспиване, температурата и светлината във физическата среда за сън, удобството на матрака и възглавницата.
За да се намалят или елиминират вредните им въздействия, експертите съветват преди всичко да се прилагат следните общи мерки за подобряване на хигиената на съня:
- спазване на ефективен график за сън и изграждане на предразполагаща вечерна рутина;
- елиминиране на облъчването на ретината със синя светлина от екраните на телефони, телевизори, лаптопи в часовете преди лягане;
- осигуряване на подходящите условия за качествен сън в спалнята.
Как да си съставите ефективен график за сън и да си изградите вечерна рутина?
Човешкият биологичен часовник е устроен по такъв начин, че да следва денонощен ритъм, който е естествено обвързан с ритъма на светлина и тъмнина. Ключова роля в неговата регулация играе хормонът мелатонин, известен още като хормон на съня, който се синтезира в клетките на пинеалната жлеза, но също и в ретината, костномозъчните клетки, тромбоцитите, лимфоцитите, стомашно-чревния тракт и кожата.
Секрецията на мелатонин в човешкия организъм е синхронизирана с ритъма на светлина и тъмнина, като максималните му нива се достигат през нощта (~200 pg/ml), а през деня е в минимални стойности (~10 pg/ml). Научно доказано е, че мелатонинът изпълнява важни физиологични функции като регулатор на циркадните ритми, съня и бодърстването, сексуалната активност и репродуктивните функции на човека, а също и че оказва имуномодулиращо, цитопротективно и антиоксидантно въздействие в тялото.
Ето защо е изключително важно да се постараете да съобразите в максималната възможна степен ежедневните си периоди на сън и бодърстване с физиологично най-подходящите часове за тях от гледна точка на синтеза на мелатонин и да си изградите ефективен график за сън, към който да се придържате стриктно. По този начин организмът ви ще привикне към възможно най-естествения си режим на сън, при който ще се постига и необходимото качество на съня за оптималното здраве и функциониране на тялото ви.
Тъй като нивата на мелатонин се увеличават най-много в малките часове между 23:00 и 00:00, спрямо тях се определя и най-подходящото време за сън според специалистите – между 22:30 и 07:00-08:00 часа сутринта. Те съветват също, че първата стъпка към създаването на ефективен график за съня ви е изграждането на навици за лягане и ставане в определено време. Така биологичният часовник и мозъкът ви се адаптират към рутината да ви се доспива в един и същи час, а това носи със себе си и редица предимства. Сред тях се нареждат улесненото изграждане и поддържане на здравословни навици, оптимизирането на времето, подпомагането на постигането на поставените цели и поддържането на психическото благополучие, а също така осигуряването на спокойствие и повишаването на креативността и производителността ви.
Като следваща важна стъпка специалистите определят включването на релаксиращ ритуал 15 – 20 минути преди лягане във вечерната ви рутина. Тъй като всеки от вас се сблъсква ежедневно с множество стресови ситуации, различни емоции и разнообразни проблеми на работното си място, в училище и у дома, е изключително полезно да си отделяте известно време преди лягане, в което да се отърсвате от всички тях. Това със сигурност е постижимо чрез практикуване на дейности, които ви носят отпускащи и приятни усещания. Те може да включват например различните предразполагащи техники за масаж, дълбоко дишане, йога и медитация или слушане на успокояваща музика или природни звуци, подпомагащи заспиването.
Експертите също са категорични, че използването на електронни устройства преди лягане е практика, която трябва да се прекратява изцяло минимум 2 часа по-рано. Облъчването на ретината със синята светлина от екраните на телевизорите, компютрите и мобилните телефони влияе пагубно върху способността ви за заспиване, тъй като нарушава естествения цикъл на синтеза на мелатонин, размества биологичния ритъм на организма и отлага фазата ви на заспиване. Много по-полезна от това например е практиката за четене на приятна за вас книга от физически (а не от електронен) носител. Освен това от значение е и естеството на съдържанието, с което взаимодействате, преди да заспите. Препоръчително е то също да ви въздейства разтоварващо и релаксиращо, а не допълнително да ви напряга и стресира.
И не на последно по важност място за качеството на съня ви е влиянието на непосредствената физическа среда, в която се намирате, докато спите. Специалистите съветват задължително да обръщате внимание на детайли като температурата и светлината в помещението, както и удобството на матрака и възглавницата, които използвате. По-долу можете да научите малко повече подробности за тях.
Значение на физическата среда за качеството на съня
Средата, в която спите, също играе важна роля за осигуряването на качеството на съня ви.
Необходимите условия, които трябва да са налични в спалнята ви, включват редовно и достатъчно проветряване, тишина, тъмнина и поддържане на подходяща температура с около един-два градуса по-ниска от обикновено. Тъй като температурата на тялото ви се понижава по време на сън, ако температурата в спалнята ви е твърде висока, може да изпитвате различни неудобства по време на съня си, които със сигурност ще нарушават качеството му. Например може да срещнете затруднения със заспиването или да се будите често през нощта.
Не трябва да се колебаете и относно инвестицията във висококачествени и удобни възглавници, матрак и спално бельо според вашите предпочитания. Комфортното разположение на тялото ви и поддръжката на правилната позиция на гърба и шията ви по време на сън са изключително важни за осигуряването на неговата пълноценност.
Не по-малко важно е и да отстраните всички източници на смущения от спалнята си, като например телевизори, лаптопи и мобилни телефони. Освен това може да помислите и за използване на затъмняващи завеси, тапи за уши, маски за очи или машини за бял шум, за да се изолирате максимално от всички фактори, които може да нарушат съня ви.
Ежедневни навици, стимулиращи качествения сън
Експертите силно препоръчват да си изградите и следните ежедневни навици за допълнително подпомагане на качествения ви сън:
- Избягвайте приема на големи количества храна, тонизиращи напитки и стимулиращи вещества като кофеин, никотин и алкохол непосредствено преди лягане, както и поне няколко часа по-рано. Тези вещества влияят пряко върху качеството на съня ви и затрудняват заспиването. Вместо тях опитайте да изпиете чаша топъл безкофеинов чай или топло мляко, които ще подпомогнат релаксацията ви.
- Осигурявайте си редовно движение през деня, но избягвайте да спортувате твърде близо до времето ви за лягане. Редовната физическа активност доказано подобрява качеството на съня, но интензивната физическа активност преди лягане повишава нивата на възбуждане на организма и може да затрудни заспиването.
- Ограничете дневните си дрямки, тъй като те може да нарушат нормалния цикъл на съня ви. Ако се нуждаете от почивка през деня, ограничавайте дрямките си до 20 – 30 минути преди обяд. Така ще си осигурявате по-стабилен сън през нощта.
- Водете активен и здравословен начин на живот, като се стараете да се храните правилно, да се хидратирате достатъчно, да спортувате редовно и да избягвате стресовите ситуации в ежедневието си, доколкото е възможно.
Ние от Brenner Group също сме силно убедени, че последователността в изграждането на правилната рутина за грижа за съня ви е най-важната предпоставка за осигуряването на неговото качество и пълноценност в дългосрочен план. Но ако срещате затруднения при усвояването на новите си навици за тази цел или страдате от конкретно нарушение на съня, за което искате да се консултирате със специалист, не се колебайте да се свържете с нас – на ваше разположение сме да ви съдействаме 24/7!
Превенция на бъбречни заболявания: ежедневни навици за по-здрави бъбреци
Бъбреците изпълняват три основни функции в човешкото тяло: отделителна, хомеостатична и ендокринна.
Отделителната им функция се състои в отстраняването на отпадни продукти от обмяната на веществата, хомеостатичната се отнася до поддържането на постоянството на водно-електролитния баланс и киселинно-алкалната обмяна в организма, а ендокринната е свързана с процеса на синтезиране на някои важни хормони.
Как се осъществяват функциите на бъбреците ви и защо е важно да се грижите за тях?
При отделянето на отпадни продукти здравите бъбреци премахват крайните продукти на белтъчната обмяна в тялото (урея, креатинин и пикочна киселина), а също и определени други елементи като калий, натрий и фосфати, чрез урината. В резултат на заболяване, травма или някои отравяния бъбреците могат да се увредят трайно и необратимо и да се компрометира това тяхно действие. Ако това се случи, отстраняването на споменатите вещества се нарушава, те се натрупват в организма и могат да предизвикат дори фатални увреждания на много органи и системи. Примери за такива увреждания могат да бъдат: белодробен застой и белодробен оток (дихателна система); хипертония, сърдечна недостатъчност, уремичен перикардит и сърдечна тампонада (сърдечно-съдова система); елиминационни гастроентероколити с масивни и понякога фатални кръвоизливи в стомаха и червата (храносмилателна система); уремична енцефалопатия, уремична кома, мозъчен оток с вклиняване и летален изход (централна нервна система).
При хомеостатичната си функция здравите бъбреци изпълняват много съществена роля за поддържането на водния баланс и на нормалните нива на някои електролити, най-важен от които е калият. Неговата концентрация в кръвта се поддържа в много тесни граници (3,5 – 5,5 mmol/l), а отклоненията от тези стойности могат да са фатални. При стойност на калия от 2 mmol/l обикновено спира дишането, а при стойности над 7 mmol/l обичайно се развиват камерна тахикардия и асистолия с фатален изход. При отпадане на хомеостатичната функция на бъбреците се развива метаболитна ацидоза, която също е животозастрашаваща. Както нарушенията на водно-електролитната обмяна, така и тези на киселинно-алкалното равновесие се считат за спешни състояния в медицината и изискват неотложно лечение, за да остане пациентът жив.
Ендокринната дейност на бъбреците е свързана със синтезирането на някои важни хормони като еритропоетин (отговорен за производството на еритроцити), тромбоцитопоетин (отговорен за производството на тромбоцити), ренин (участва в патогенезата на хипертонията), простагландини и други. Бъбреците играят значима роля и в обмяната на витамин D – по-конкретно в образуването на неговата активна форма 1,25-дихидрокси-холекалциферол. Хидроксилирането за тази цел на първо място се извършва в бъбреците под влияние на ензима 1-алфа-хидроксилаза, а при бъбречна недостатъчност и увреждане на тази функция се развива ренална остеодистрофия – костна болест, която протича с мускулни и ставни болки и спонтанни (атравматични) костни фрактури.
Ето защо е изключително важно да се грижите за здравето на бъбреците си ежедневно.
Ако загубите основните си бъбречни функции, това може да доведе до бъбречна недостатъчност, която в терминален стадий е несъвместима с живота.
В наши дни фаталният изход от това състояние може да се избегне благодарение на наличните бъбречно-заместващи терапии – диализни методи (хемодиализа, хемодиафилтрация и перитонеална диализа) и бъбречна трансплантация. Но несъмнено по-добрата алтернатива е да се погрижите своевременно да възпрепятствате възникването и развитието на бъбречни заболявания, като се постараете да поддържате доброто здравословно състояние на тези важни ваши органи.
Останете с нас до края на статията, за да научите повече за симптомите и рисковите фактори, свързани с най-често срещаните бъбречни заболявания. Водени от неизменната си загриженост за вашето здраве, ние от Brenner Group събрахме и ви представяме и още няколко полезни съвета относно стъпките, които можете да предприемете в ежедневието си за превенция на бъбречните заболявания.
Кои са най-често срещаните бъбречни заболявания и какви са техните симптоми?
Сред най-често срещаните бъбречни заболявания се нареждат различните инфекции и възпаления на бъбреците (гломерулонефрит, пиелонефрит и други) и бъбречно-каменната болест (нефролитиаза).
Съществуват и вродени и наследствени заболявания на бъбреците, като от тази група при възрастните най-често се развива бъбречната поликистозна болест.
Бъбреците може да са въвлечени и в болестни процеси, които засягат други органи и системи. От една страна те включват някои широко разпространени заболявания като захарен диабет (диабетна нефропатия), хипертонична болест (хипертензивна нефропатия), подагра (подагрозна нефропатия). От друга страна това могат да са заболявания, които протичат тежко и са с лоша прогноза като васкулитите, колагенозите или болестите на съединителната тъкан (имунни и автоимунни заболявания).
При пациентите със злокачествени заболявания с клетъчен разпад се повишават нивата на урея и пикочна киселина, която също уврежда бъбреците. Пациентите с такива заболявания трябва да се скринират периодично за нарушено функциониране на бъбреците и своевременно да се консултират с нефролог.
Основните симптоми на бъбречните заболявания включват:
- промени в урината – мътна урина (при инфекция), променена миризма на урината (при инфекция), променен цвят на урината;
- хематурия (наличие на кръв в урината) – при инфекция, бъбречно-каменна болест, туберкулоза, тумори, нарушения в кръвосъсирването, предозиране на антикоагуланти и други;
- болки в поясната област: колики – при нефролитиаза; тъпа болка – при възпаления, хидронефроза, тумори и други;
- отоци – предимно около очите или по цялото тяло;
- хипертония – може да е симптом на бъбречно заболяване, включително ранен или първи симптом, и може да стане повод за поставянето на диагноза.
За кои рискови фактори да следите и как да се грижите ефективно за бъбреците?
За съжаление в световен мащаб се наблюдава тенденция на експоненциално нарастване на броя на пациентите, нуждаещо се от бъбречно-замесващо лечение. Паралелно, особено в по-бедните държави, инфраструктурата и капацитета за осигуряване на бъбречни терапии не са достатъчни да посрещнат нуждаещите се. Това оправдава всички усилия и средства, насочени към превенцията, ранното диагностициране и своевременното лечение на бъбречните заболявания.
В началните стадии е възможно да се спре или поне да се забави прогресирането на бъбречното увреждане чрез стриктен контрол на рисковите фактори за влошаване на бъбречната функция – хипертония, захарен диабет, прием на нефротоксични медикаменти, прилагане на рентгенов контраст. Спазването на подходящ диетичен режим също допринася за забавяне на прогресирането на хроничното бъбречно заболяване. Но диетите за отслабване трябва да се провеждат под стриктен лекарски контрол и при периодични лабораторни изследвания.
Освен това с цел превенция на бъбречните заболявания е желателно да се извършват скринингови изследвания на рисковите групи – диабетици, хипертоници, хора на възраст над 65 години.
Не е препоръчително пациентите да прибягват до самолечение и да се лекуват „както пише в интернет“ или „със същите лекарства като изписаните на роднини, близки и познати със същите или подобни оплаквания“, а е редно при оплаквания да потърсят лекарска помощ.
Ефективна мярка за предотвратяване на практиките на самолечение би било и ограничаването на продажбата на лекарства без рецепта от аптеките – например на антибиотиците и билковите препарати за цистит и на обезболяващите нестероидни противовъзпалителни средства. Фармацевтът може и да предложи подходящо начално лечение, но той няма ангажимент и не е отговорен за проследяването на хода на заболяването, вследствие на което може да се стигне до усложнения или до хронифициране на състоянието.
Не трябва да се прекалява и с приема на хранителни добавки с високо съдържание на протеини, използвани от много млади хора заради физически натоварвания – фитнес, спорт и други.
Препоръчително е също 2-3 седмици след преболедуването на ангини и други простудни заболявания да се извършват профилактични изследвания за белтък и седимент в урината.
За младите жени с нефропатия при бременността също се препоръчва извършването на профилактични изследвания на урината и активно лечение при установена необходимост след раждането.
При пациентите с бъбречно-каменна болест след всяка бъбречна колика, при която не се отдели конкремент, се препоръчва да се проведе ехография, за да се провери за хидронефроза.
Няколко лесни стъпки за ежедневна превенция на бъбречни заболявания
Хората, които все още нямат признаци на бъбречни заболявания, могат да се погрижат да запазят здравето на бъбреците си, като спазват поне изброените по-долу ежедневни насоки за превенция на бъбречни заболявания.
Тези указания са обобщени в скорошна публикация в престижното издание на Американското дружество по нефрология (American Society of Nephrology) на базата на съдържанието на 51 проучвания, обхващащи 1 221 018 души. Проучванията изследват връзката между начина на живот и риска от развитие на хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). Проследено е влиянието на диетата, физическата активност, тютюнопушенето и приема на алкохол върху бъбречната функция и са изведени следните препоръки, които здравите хора могат да спазват, за да намалят своя риск от възникване на ХБН с 14% до 22%:
- осигурявайте си редовна консумация на плодове и зеленчуци, за да си набавяте достатъчни количества калий, който е от съществено значение за бъбречната ви функция;
- не консумирайте големи количества готварска сол и прекалено солени храни, за да намалите приема си на натрий;
- поддържайте редовна физическа активност;
- не употребявайте алкохол или консумирайте малки до умерени количества при повод;
- не пушете, а ако вече пушите, направете всичко възможно да откажете цигарите;
- стремете се да поддържате нормално телесно тегло – това е от ключово значение за превенцията на ХБН.
Ние от Brenner Group също напълно подкрепяме тези полезни съвети и ви призоваваме да не пренебрегвате ежедневната грижа за вашите бъбреци. А ако вече търсите възможности за организиране на вашето лечение или бъбречна трансплантация в чужбина, не се колебайте да се свържете с нас за повече информация и безплатна консултация. На ваше разположение сме 24/7, за да ви съдействаме.
Пътуването с раково заболяване: няколко полезни съвета
Пациентите, които се лекуват или възстановяват от онкологични заболявания, пътуват както по медицински, понякога неотложни, причини, така и за удоволствие и почивка. Например те може да искат да посетят свои роднини или приятели, да отидат на почивка или да е необходимо за тях да пътуват, за да се подложат на лечение. Във всички тези случаи пътуването трябва да се планира много внимателно и подготовката за него трябва да се започне възможно най-рано, за да може безопасността и удобството на пациентите да се осигурят в максимална степен. А ако пътуването е по медицински причини и във връзка със заболяването, някои допълнителни фактори също трябва да се вземат под внимание.
Останете с нас до края на статията, за да разберете повече, а също и за да се запознаете с рисковете и опасностите, които пътуването крие за пациентите с онкологични заболявания.
В какви случаи е подходящо да пътувате с онкологично заболяване?
Повечето хора с онкологични заболявания пътуват без проблеми и често за тях една релаксираща ваканция или посещение на роднини или приятели в чужбина е нужна и освежаваща глътка въздух. За друга част от тези пациенти пътуването може да е необходимо, за да си осигурят алтернативни възможности за лечение на заболяването си.
В някои случаи пътуването по въздух не се препоръчва, докато пациентът е подложен на лечение, поради опасности, свързани с дълбока венозна тромбоза заради продължителното седене или с промените в налягането или концентрациите на кислород в кабината на самолета.
В други случаи, ако пациентът току-що е започнал лечение, е възможно да е най-добре за него да отложи пътуването си за по-напред във времето и да остане близо до дома си, за да не пропуска насрочените си процедури.
А ако тъкмо е завършил курс на химиотерапия, е възможно пациентът да е изложен на повишен риск от инфекция заради отслабената си имунна система.
Пътуванията не се препоръчват и за пациентите, които:
- се чувстват изтощени от курса си на лечение
- имат ниски нива на тромбоцитите или левкоцитите след наскоро преминат курс на химиотерапия или лъчелечение
- наскоро са се подложили на хирургична операция
- страдат от задух или анемия.
По какви причини може да се наложи пътуване с раково заболяване с цел лечение?
Допълнителни изследвания или лечение в чужбина често обуславят необходимостта от пътуване на онкологично болните пациенти.
Конкретна причина за това често е търсенето на съвременно, специализирано лечение, което не е налично в населеното място или в държавата, където те живеят. Често онкологично болните пациенти се включват в експериментални лечения в рамките на клинични изпитвания, които в много случаи се провеждат в отдалечени медицински центрове. Освен това някои по-иновативни лечения за онкологични заболявания, пример за които е протонната терапия, се предлагат само в ограничен брой медицински заведения.
Друга причина за пътуването може да е консултацията за второ мнение със специалист по определен вид онкологично заболяване. Търсенето на второ мнение е стандартна практика при диагнозата рак, тъй като болестта може да е доста сложна, а някои видове ракови заболявания са редки. Много от най-добрите онкологични лекари и заведения практикуват и се намират в по-големите градове, за да направят грижите достъпни за по-голям брой пациенти с рак. Често е възможно пациентите да търсят второ мнение от определен специалист, практикуващ в друга държава, и тогава пътуването до там може също да е наложително.
Финансовите условия и търсенето на по-достъпни цени са трета потенциална причина за такова пътуване. Някои пациенти са принудени да оптимизират разходите си максимално, а и да оптимизират времето за изчакване преди да започнат терапиите им. Това не винаги е възможно в родната им страна.
Именно поради някоя от гореспоменатите причини най-често пациентите с онкологични заболявания се обръщат и към нас от Brenner Group, за да организираме тяхното пътуване с медицинска цел и да ги свържем с водещи специалисти и клиники. Въз основа на опита си с нашите клиенти и за ваше улеснение ние решихме да обобщим няколко полезни съвета за подготовката за такова пътуване, които ще намерите по-долу.
Как да се подготвите за пътуване с раково заболяване по медицински причини?
Първата необходима стъпка в подготовката ви за пътуването е да се консултирате с вашия лекар, за да сте сигурни, че ще сте в състояние да го понесете, а също и за да разберете какви са начините да ви се окаже помощ при необходимост.
Освен това не забравяйте да вземете със себе си:
- достатъчни количества от необходимите ви лекарства за периода на престоя ви плюс допълнителни количества от тях, с които да разполагате при непредвидени обстоятелства;
- всички необходими медицински документи, каквито например са актуалното ви медицинско досие, списъкът с лекарствата, които сте приемали и приемате към момента, както и резюметата на направените ви изследвания, диагнозата и проведеното ви лечение;
- бележка от лекаря ви, която обяснява, че вашите лекарства и консумативи са необходими, за да нямате проблем да ги носите в самолет или на други обществени места;
- удостоверяваща карта от вашия лекар за всички имплантирани във вас медицински изделия за лечение, за да можете да преминете през охраната на летището;
- подходящ слънцезащитен продукт, тъй като химиотерапията и лъчелечението могат да направят кожата ви изключително чувствителна към слънцето.
При резервацията на самолетния ви билет опитайте да си осигурите максимално удобно място с допълнително пространство за краката, в близост до пътеката, за да стигате до тоалетната по-лесно, и по възможност в предната част на самолета, за да можете да сте сред първите при слизане от него.
Погрижете се да предпазите и имунната си система, като миете ръцете си често и използвате дезинфектант за ръце, а също и като носите медицинска маска от клас N95 или подобна, когато се намирате в тесни помещения с други пътници, за да се предпазите от болести и вируси, предавани по въздушно-капков път.
По време на пътуването си избягвайте да консумирате сурово месо или риба, сурови зеленчуци или храни от шведска маса, за да сведете до минимум риска от инфекция, и пийте големи количества вода, за да избегнете дехидратация на организма си.
Ако при пътуването ще ви се наложи да седите в превозното средство за продължителни периоди, изпъвайте краката си често и се опитвайте да се раздвижвате с лесни упражнения, за да поддържате кръвообращението си и да предотвратите образуването на съсиреци.
Правете си чести почивки, за да предотвратите претоварването си и да не се изтощавате прекомерно.
Пестете енергията си и не се колебайте да помолите персонала на летището за помощ при пренасянето на багажа ви, достигането ви до изхода и настаняването ви в самолета.
И не на последно по важност място – по възможност пътувайте с придружител и се консултирайте със застраховател, който да ви посъветва за подходящ пакет, покриващ рисковете при пътуването и/или цялостните или частичните ви медицински разходи.
Ние от Brenner Group силно се надяваме чрез тази статия да сме ви улеснили при подготовката за вашето предстоящо пътуване с онкологично заболяване по медицински причини. Ако искате да научите повече за начините, по които можем да ви съдействаме за неговата организация, свържете се с нас още днес на info@brennergroup.bg. На ваше разположение сме 24/7 независимо от деня и часа.